УМБАЛ "Георги Странски" - Плевен

УМБАЛ "Георги Странски" - Плевен

40 ГОДИНИ ОТБЕЛЯЗА КЛИНИКАТА ПО НЕФРОЛОГИЯ И ДИАЛИЗА

Апаратурата на клиниката се обновява с пет нови хемодиализни апарата

През месец ноември се навършват 40 години от създаването на Клиниката по нефрология и диализа при УМБАЛ „ Д- Странски” ЕАД – Плевен.

 

Медицинското звено е създадено през 1974 г ., заедно с Медицинския университет в града.

Годишнината беше отбелязана от екипа на Клиниката с ретроспекция на постигнатото през годините, направена от началника проф. д-р Васил Тодоров.

Поздравителен адрес бе поднесен от името на изпълнителния директор на Университетската болница д-р Наташа Манева. Заедно с пожеланията за здраве и професионални успехи, тя благодари за усилията на специалистите в реализиране на голямата цел, водеща всеки лекар в професионалния му път, а именно да осигури на пациентите си най-доброто лечение, което съвременната наука и медицинска техника позволяват.

През тези четиридесет години Клиниката претърпя позитивно, прогресивно развитие, отчете проф. Тодоров.

Това най-добре се илюстрира от множеството непрекъснато подобряващи се показатели за дейността на Клиниката – както в екстензивно, така и в интензивно направление.

Първите наченки на нефрологична здравеопазна дейност в онова, вече далечно време са в периода 1966-1967 г., когато доц. д-р Георги Георгиев и д-р Ангел Монов извършват ретроспективно проучване на бъбречната заболеваемост за периода 1962-1966 г. /5 години/ по документация от Окръжната болница.

През 1968 г. е изработена и приета от Окръжния медицински съвет първата Програма за борба с неурологичните бъбречни заболявания и развитие на нефрологичната помощ до 1970 г.

През същата година са обособени щатен кабинет по нефрология с диспансер, работещ ежедневно по 2 часа и нефрологичен сектор с 15 легла в тогавашното Първо вътрешно отделение /ревмокардиологично/.

През 1972 г. структурно и щатно се обособява сектор по нефрология с 15 легла. За завеждащ сектор и нефрологичен кабинет е определен д-р А. Монов. Назначен е втори лекар – д-р Цветан Георгиев.

През 1973 г. секторът по нефрология е пребазиран на шестия етаж на големия стационарен корпус, където има вече 20 легла в 3 болнични стаи.

Ежегодно се лекуват около 300 болни, от които около ¼ са с хронична бъбречна недостатъчност. По тази причина започва подготовка за разкриване на хемодиализен център в Плевен.

И така на 12 ноември 1974 г., се осъществява първата хемодиализна процедура в Плевенската болница в създадения броени дни преди това Хемодиализен център с 2 апарата; 2-ма лекари – д-р А. Монов, д-р Цв. Георгиев и 5 медицински сестри. В Центъра се започва лечение на пациенти от Плевенски, Ловешки, Русенски, Великотърновски и Разградски окръг.

За сравнение – една година по-късно, към 1 ноември  1975 г., у нас има само още няколко центъра по хемодиализа: два в София и по един в Пловдив, Варна, Габрово и Враца.

На 1 октомври 1975 г. Отделение по нефрология  с Център по хемодиализа се включва в състава на новосъздадената Катедра по вътрешни болести и терапия на ВМИ. Назначен е още един лекар – д-р Б. Георгиев, който е и първият асистент нефролог. За първата година на работа на центъра по хемодиализа са извършени 650 хемодиализни сеанса на болни с хронична бъбречна недостатъчност.

През 1977 г. са доставени още 4 хемодиализни апарата “Фрезениус” (втора употреба) -  ЦХД има вече 8 апарата. На следващата, 1978 г., персоналът включва 3-ма лекари, 6 медицински сестри, 2-ма технолози, 2-ма санитари.

Поради постепенно нарастващия обем на диагностично-лечебната и на учебната работа през периода 1977-1980 г. в отделението постъпват на работа нови лекари: д-р Рени Йорданова, д-р Любен Дечев, д-р Евдокия Ангелова и д-р Иван Бочуков – ординатори, и д-р Диана Йонова, д-р Румяна Бонева, д-р Светла Пенкова и д-р Васил Тодоров – асистенти.

Към 1982 г. екипът на Клиниката има вече голям опит в лечението с екстракорпорални методи за очистване на кръвта. Налице са обаче редица неудобства и технологични трудности. Апаратурата е стара и силно амортизирана, апаратното мониториране е примитивно.

Поради това през 1982 г. с активната намеса и финансова помощ от тогавашния градоначалник инж. Стефан Нинов се създаде нова база на Хемодиализния център на първия етаж с две диализни зали. Доставят се 8 нови апарати “Унимат”, които индивидуално приготвят диализатния разтвор, като контролират неговите параметри. За първи път става възможно индивидуалното определяне на кондюктивитет, температура, вид на диализатния разтвор. Също за първи път се осигурява автоматична апаратна защита при перфорация и хемолиза. Възходящото развитие продължава и през следващите години. През 1983 г. функционират вече общо 10 апарата, Внедрява се нова методика за лечение на болните с ХБН – хемофилтрация.  През 1985 година се монтират първите йонообменни колони – омекотители. Като резултат – значително подобрение на качеството на диализното лечение и изкореняване завинаги на синдрома на “твърдата вода”. 1987 г. – поредното нововъведение. Внедрява се плазмаферезата след доставяне на апарат от МА-София, работещ на центрофужен принцип, като се обособява зала за афереза и хемофилтрация. През 1989 г. се доставят още два нови апарата “Унимат”, като окончателно се заменят и последните, отдавна амортизирани диализни кръвни помпи.

През 1990 г. се започват първите изследвания, касаещи ензимно-рестрикционен ДНК-анализ на пациенти с АДБПБ. Благодарение на кооперацията с Института по генетика в Мюнстер, Германия, Отделението по нефрология и диализа е включено в проучванията на Европейския консорциум по бъбречната поликистозна болест.

Апаратното окомплектоване бележи своя пореден чувствителен успех през 1992 г., когато благодарение на отзивчивостта и разбирането на Община Плевен се отпуснаха 2 млн. лева – по тогавашния курс около 160 хил. ДМ, с които се закупиха 5 нови апарата “Фрезениус 2008 Е”. Тук е мястото да се отбележи, че това стана благодарение на тогавашния кмет д-р А. Александров и на председателя на Общинската комисия по здравеопазване доц. Иван Стоянов. Диализните постове са вече 12.

През 1991 г. завеждащият Отделението по нефрология и диализа д-р Ангел Монов се хабилитира и отделението става Клиника. През 1994 г. доц. Монов се пенсионира и ръководител на Клиниката става доц. Васил Тодоров, к. м. н.,

Благодарение на подобреното качество на диализното лечение постепенно се увеличава броят на пациентите, което налага да се създава Втори сектор на ЦХД с 4 апарата във Втора клинична база на ВМИ. Общият брой на апаратите става 16.

Трябва да бъде отдадена заслужената почит на доц. Кунчо Игнатов, ректор на ВМИ, който проявяваше нужното разбиране за значението на диализното лечение, гордееше се с развитието постиженията на Клиниката и направи необходимото този Втори диализен сектор да бъде разкрит и обезпечен щатно. Именно през тази година броят на лекарите стана 12, а на медицинските сестри само в Сектора по хемодиализа – 18, на технолозите – 7 и на санитарите – също 7.

През следващата, 1998 г. бе изкачено следващото стъпало в развитието на дейностите. След двуседмична специализация в Диализния център на Александровска болница на главния асистент д-р Румяна Бонева  се въведе продължителната амбулаторна перитонеална диализа като метод за лечение на болни с терминална ХБН. През периодаа 1998-2003 г. са лекувани общо 33 болни с перитонеална диализа.  През този период от време окончателно се утвърди започнатото около пет години преди това лечение на реналната анемия с еритропоетин.

През 1998 г. МЗ разпределя шест апарата “Fresenius 4008 S” с бикарбонатен модул за  Плевенската университетска болница и след двуседмична специализация на д-р Бисерка Димитрова в София започва рутинно прилагане на бикарбонатния метод за хемодиализно лечение. Броят на тези апарати пак благодарение на МЗ до 2002 г. достигна 12.  През същата година МЗ закупи и оборудва с апаратура за модерна водоподготовка всички диализни центрове в България и в т. ч., и двата сектора на Плевенския.

През 1999 г., бе осъществено оборудване с ехографски апарат и компютър. Наличието на ехограф значително улесни диагностичната работа в Клиниката и позволи рутинно прилагане на пункционната бъбречна биопсия под ехографски контрол и пункция на кисти с източване на съдържимото и склерозиране на същите.

През периода 1996-2000 година, съответно на нарасналия обем на работа се уверичи и щатът на КНД. Назначени бяха д-р Бисер Борисов и д-р Милена Янкова – асистенти и д-р Борислав Игнатов и д-р Калина Алексиева – ординатори. През 2001 г. постъпи на работа д-р Емил Шимбов, а през 2005 г. – д-р Петя Войкова.

Към 2002 година броят на постоянно лекуваните пациенти с хронична бъбречна недостатъчност надмина 90, което наложи разширяване на Диализното отделение с още два поста, така общият им брой стана 18. Една година по-късно – средата на 2003-а, броят на пациентите вече е 100.

След обсъждане на мотивиран доклад на началника на Клиниката и на становище на националния консултант по хемодиализа доц. Ст. Кривошиев, Съветът на директорите на УМБАЛ, оглавяван от тогавашния заместник-министъра д-р Любомир Куманов, взе решение за това разширение, съчетано с преместване на хемодиализната структура от Втора в Първа клинична база. След необходимия ремонт пребазиренто се извърши през ноември 2004 г.,  точно на 30-годишнината от създаването на Клиниката. Броят на диализните постове стана 21.

През 2008 година Клиниката получи две сериозни придобивки – направи се основен ремонт на Първия сектор на Отделението по диализа и се направи разширение на Отделението по нефрология. За първи път отделението се сдоби с нормален служебен сектор – достатъчно голям лекарски кабинет, сестринска стая, манипулационна, кухненски офис, учебна зала и гардеробно помещение. В Първия сектор по диализа се обособи още една диализна зала с три поста, която се обзаведе с нови диализни кресла.

През 2009 г. доц. Тодоров защити дисертация за научна степен „доктор на науките” и през 2010 г. получи от ВАК научното звание „професор”. В момента се разработва една дисертация за научната и образователна степен „доктор” от д-р Борисов.

През последното десетилетие Клиниката бе обзаведена постепенно с общо 10 персонални компютъра, използвани както за ежедневната работа, така и за достъп до Интернет и за други дейности. И най-новото – след обосновано искане на началника на Клиниката, УМБАЛ проведе търг за пет нови хемодиализни апарата, чиято доставка ще стане през следващите месеци.

В момента Клиниката разполага с:

•          Нефрологично отделение – стационар с 25 легла, в които се включва и стационар за диализни пациенти;

•          Диализно отделение с 21 поста + 3 резервни;

•          Кабинет по нефрология в ДКБ;

•          Персонал – 13 лекари – 8 ординатори, 4 асистенти и 1 професор; медицински сестри – 33 /9 в Нефрологичното и 24 в Диализното звено/, 13 санитари и 7 технолози.

Една модерна клиника, отговаряща на съвременните изисквания за диализна дейност.

Освен диагностично-лечебната, гордост на Клиниката са още учебната и научната дейност.

През 40-те години на съществуване на ВМИ, сега вече МУ, всички завършили студенти са обучавани в Клиниката от преподавателския състав – 1 доцент/професор и 4-ма асистенти. От 2000 година се провежда и обучение на английски език на чуждестранни студенти.

Провеждано  е обучение и по на лекари-специализанти по вътрешни болести, по нефрология и по обща медицина.

През немалък период от време проф. Тодоров и д-р Борисов преподават вътрeшни болести на медицинските сестри в Медицинския колеж. В обучението на медицинските сестри от колежа участват сега ст. м. сестри Любомирова и Банчева.

Научната продукция включва участия с доклади на всички национални конгреси по нефрология, на Национални и регионални конференции и на няколко от световните конгреси по нефрология и диализа на ЕДТА. Броят на публикациите в наши и чужди списания е над 100, имаме издадени две монографии и участие в шест учебника.

Особено важно е участието на Клиниката в две мероприятия организирани от Българската бъбречна асоциация – ежегодната научна конференция „Диализата в ХХI век” и ежегодната конференция за медицински сестри в диализата. Проф. Тодоров, д-р Борисов и м. с. Ваня Василева са редовни участници с лекции и презентации.

Анализът на работата на екипа на Клиниката от създаването й до момента показва непрекъснато нарастване както на количествените и на качествените показатели, характеризиращи заместващата бъбречна терапия в Университетската клиника по нефрология и диализа в Плевен. Налице е пълно съответствие между най-важните показатели, характеризиращи диализното лечение, изчислени за Клиниката и съответните от водещи чужди източници.

Особено значение и огромна социална важност има фактът, че Университетската клиника по нефрология и диализа е осигурявала винаги безотказно лечение с екстракорпорални методи на очистване на кръвта на всички пациенти с бъбречна недостатъчност.

Клиниката по нефрология и диализа има колектив от добри професионалисти – лекари, сестри, санитари и технолози.

 

Те заслужават благодарност за самоотвержения денонощен труд. Специална благодарност заслужават тези членове на колектива, които останаха лоялни към Болницата и към Клиниката и продължават да работят в нея.

 

ЕКИПЪТ НА КЛИНИКАТА ПО НЕВРОХИРУРГИЯ ВДИГНА НА КРАКА ПРИКОВАН НА ЛЕГЛО МЪЖ

Екипът на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Д-р  Георги Странски” – Плевен, ръководен от  доц. д-р Йордан Панов, вдигна на крака мъж, прикован на легло повече от година и половина. Преди 18 месеца след битов инцидент човекът загубил способност да движи краката и ръцете си. След няколко месеца лекарите от най-близката многопрофилна болница обявили състоянието му за окончателно. Наложило се брат му да напусне работа, за да се грижи за него. Близо година след „доживотната присъда” в селото им дошъл на гости лекар от Русе. Близките му се примолили да прегледа болния и той се съгласил. Макар и специалист в друга област на медицината той видял надежда и веднага се свързал с доц. Панов от Плевенската университетска болница. Специалистът се заел със случая и след ден пациентът бил при него. Екипът на Клиниката по неврохирургия започнал обстойни изследвания, които показали, че пациентът има потенциал за възстановяване въпреки давността на увредата. Установена била тежка мозъчна травма и съпътстваща компресия в шийния отдел на гръбначния стълб.  Взели решение да бъде извършена операция за декомпресия на гръбначния мозък и нервите. Веднага след операцията пациентът показал рязко подобрение. На шестия ден се изправил на крака. Вече се движи сам, придържайки се на инвалидната количка, в която доскоро е бил прикован. Дори се храни сам.

Сълзи на благодарност изпълват очите му всеки път щом опита да обясни какво са направили за него лекарите от Университетската клиника по неврохирургия в Плевен. Голямата му молба е да споменем името на всички от екипа вдигнал го на крака начело с доц. д-р Йордан Панов, д-р Емил Маринчев, д-р Младен Овчаров, д-р Илия Вълков – неврохирурзи, Пепа Цветкова и Миронка Матеева – рехабилитатори, ст.м.с. Румяна Христова, и всички медицински сестри и санитари в клиниката. За доброто възстановяване на пациента помогнала и Екатерина Милева, от фирма Ортотех, дарила задължителната след такива операции ортопедична яка.


 

   

БЛАГОДАРНОСТ

Клиника по Неврохирургия към УМБАЛ „ Д-р. Г. Странски" ЕАД – Плевен, благодари на Група „Справедливост за Влади, Ники, Цвети и Иван”, представена от Валя и Христо Таслакови, Галя и Ивайло Горанови, за дарението на клиниката, с което се  оборудва стая за интензивно мониториране и лечение на тежко болни.

По време на тежки изпитания на съдбата, хората обикновено се усамотяват и изолират в скръбта си. Семейство Таслакови и Горанови, както и всички останали дарители показаха, че благородството и състраданието съществуват, а не са категории от отминали времена. Това дава сили и на нас да продължаваме да работим в условията на перманентна криза, с единствен стремеж да лекуваме болните.

БЛАГОДАРИМ!

С уважение,

ДОЦ. Д-Р. ЙОРДАН ПАНОВ  ДМ

НАЧАЛНИК КЛИНИКА ПО НЕВРОХИРУРГИЯ

 

УНИКАЛНА ОПЕРАЦИЯ ИЗВЪРШИХА ЛЕКАРИ ОТ УНИВЕРСИТЕТСКАТА КЛИНИКА ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ

Екип на Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Г. Странски”Плевен, ръководен от доц. Вихър Ковачев - ръководител катедра и д-р Христо Гигов - главен асистент, извърши първата в България и Източна Европа оперативна интервенция по поставяне на течен имплант в дегенеративна колянна става.

Това е нов, високотехнологичен и иновативен метод, разработен от екипа на д-р Дювал в Квебек Канада.


Методът е алтернатива на рутинното колянно ендопротезиране при селектирани случаи. Хирургичната техника е индицирана и при пресни травматични хондрални дефекти при което отпада нуждата от повторни планирани реконструктивни процедури. Хирургичната интервенция е минимално инвазивна, като по този начин се свеждат до минимум рисковете от ранни и късни компликации - емболия, инфекция, сърдечносъдови усложнения, разхлабване и смяна на протезата.

Новият метод представлява имплантиране на специфичен биотермохидрогел, които покрива хрущялните дефекти и преструктурира запазения ставен хрущял. Методът е разработен преди две години и поради своите добри клинични резултати е широко използуван в САЩ и Канада - над 30 000 процедури годишно.

 
Страница 1 от 20
You are here: Начало