История
Болницата е открита през 1865 г. като вакъфска по лично нареждане на Митхат паша. Телеграфно от Русе е повикан военният лекар д-р Ла Брюс който ръководи строежа на болницата на мястото на имаретът (сиропиталището) на Гаази Али бей. Разкрити са 40 легла. Персоналът е минимален – д-р Ла Брюс и двама слуги.
През периода 1865-66 година се откриват първите граждански болници в Плевен, Русе и Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/.
Едно от първите сведения за създаването на болницата в Плевен намираме в бр. 10 от 5 май 1865 г. във вилаетският вестник „Дунав“:
„Казити Рушчук, Варна, Медждiе, Плевен и Лом са избраха за места дето ще станат главнити болници.“
„Рушчушката болница веке фана да се прави; тя ще може да съдържава около четыриси-педесет болни. Другите главни болници са отреди да са направят полека полека.“ През м.юли 1865 г. започва и строителството на втората гражданска болница – в Плевен, а след нея и в другите градове ( в.”Дунав”, бр.21 от 21 юли 1865 г.)“
В оригиналния ръкопис на д-р А. Друмев 1898 г. е отбелязано че болницата е построена и открита през есента на 1864 г. или в началото на 1865 година. Болницата е била открита за нуждите на бедните болни от народа и предимно с блраготворителна цел.
По време на Руско – Турската война болницата играе на Плевенския фронт работят световно известните руски медици: проф. Пирогов, проф. Склифасовски, проф. Боткин, проф. Карол Давила и д-р Георги Странски.
На 12.X.1869 г. д-р Ла Брюс умира от дифтерит. Болницата се оглавява от д-р Роберт Гейзер, швейцарец по народност, който я ръководи до 1877 г .
С решение на Градския общински съвет на 7.VIII.1879 г. се открива Плевенската II – класна окръжна болница.
За пръв управител на народната болница /1878 -79г./ е назначен тогавашния окръжен лекар д-р Георги Иванов Странски. Роден в гр.Калофер, завършил военномедицинска школа в Букурещ, близък приятел на Христо Ботев.
От 1.VІІІ.1879 г. за окръжен лекар и управител на болницата /1879-83 г., 1884-86 г., 1890-93 г. и 1896 г./ е назначен д-р Алеко Друмев. Роден в гр. Свищов и завършил медицина в гр. Монпелие – Франция. През 1879 г. той редактира първият Правилник за вътрешния ред в болницата и длъжностните характеристики на служителите.
Управител на болницата през 1888 – 89 г. и през 1893 г. е д-р Едмунд Бжежински – поляк -емигрант, първият лекар чужденец в града след Освобождението.
Едва след 17 години старата вакъфска болница става първостепена и на 07.07.1896 се премества в 7 новопостроени павилиона с 80 легла на сегашното място на болницата.
От март 1897 г. за управител е назначен д-р Стефан Козаров, който е завършил Киевският университет. В продължение на 15 години създава нова и образцова за времето си болнична организация. При изпълнение на служебният си дълг се заразява от коремен тиф и умира на 11.10.1913 г. През 1897 година той назначава пъвите милосърдни сестри в болницата. През същата година по негова инициатива се основава дружеството „Св. Панталеймон“ за подпомагане на бедните болни.
През периодите на капиталистическото и социалистическото развитие на страната, болницата продължава да развива и разширява своята дейност с нови клинични отделения и строителство на първите корпуси. Динамично се развива материално- техническата, легловата база, квалификация на кадрите на научната и обществената дейност в болницата.
През 2005 година, по повод 140- годишния юбилей на Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Плевен, Министерството на здравеопазването взема Решение болницата да носи името на д-р Георги Странски- първият български управител на здравното заведение.